Безполезни съвети за пишман туристи

туристи

Забелязах, че напоследък безполезното ми съветване взе да става навик, явно продиктуван от диагнозата „ЕГН-оза”. Не мога да се спра, а по-лошото е, че ми харесва. Затова ще ви споделя как е добре да премине една мини туристическа разходка до близко комшийска държава без да си развалите настроението. Или поне не много.

1.Важно условие е да вземете решение за пътуването късно вечерта и след обилна вечеря. Не слушайте прогнозата за времето, без това на 24 май винаги вали, а след като топлината на семейната вечеря е превзела не само стомаха, но и разума ви, нещата идзглеждат винаги розови.

  1. Не приготвяйте нищо предварително. Станете рано и се опитайте да си спомните къде, да му се не види, сте заврели паспортите на децата.. Вдигнете всички спящи, всейте паника, завъртете скандал, който ще ви накара да си спомните, че впросните документи са заврени в непроизносимо и неподозирано място на апартамента.
  2. Направете две кутии сандвичи /от по-големите/, запасете се с вода, вземете по една резервна тениска за всеки случай и стройте домочадието да ви чака в боен ред. Не си намирате ключовете , това изнервя допълнително обстановката, любимците ви стискат зъби и се потят на място. В крайна сметка се повличате по стълбите като цигански катун и успешно отключвате колата от втория път.
  3. Не сменяйте валута – не ви трябва спокойно пътуване. В крайна сметка сте тръгнали да си доставяте емоции – никой не е казал, че трябва да са весели. Забележете, че нямате местни пари чак на касата на някой магазин или още по-добре в ресторант, където не приемат плащане с карта, поради липса на устройство. Това винаги създава чудесни, силни и много разтърсващи емоции. Да не говорим как обогатява речниковия ви запас с чужди думи от ненормативната лексика. Винаги извличайте полезното от ситуацията.
  4. Накарайте децата да свалят от интернет карта на града, в който отивате, без да проверите резултата. Миличките пубери стриктно са изпълнили молбата ви, но чак след второто кръгче в покрайнините, съпроводено с минаване край местните гробища, ще разберете, че всъщност това е карта на пътя ДО града, не на самия такъв. Благоверният е зад волана, той е истински мъж и НИКОГА няма да се унижи да си признае, че хал хабер си няма къде кара, но след петата обиколка на кръговото в центъра вие не издържате, сваляте стъклото и питате местен гражданин. Човекът е много мил и влага цялото си старание да ви покаже посоката, вследствие на което вие се оказвате не само извън дестинацията, ми и на магистралата към София. Знаенето на чужди езици помага само във филмите и по книгите. Реалността е безпощадна.
  5. Въздъхнете дълбоко, обърнете го на шега и спрете да хапнете в накое крайпътно заведение, защото влизането в друго населено място не ви гарантира като къде ще попаднете и как ще се ориентирате. Вкусната храна и добронамеренето отношение към туристите- съседи значително ще подобри настроението. И без това през целия път пердаши дъжд, какво ще им гледате толкова на тия забележителности. Карта нямате, в интернет не сте проверили къде и какво бихте могли да разгледате, уморени сте, а сандвичите от кутиите сте изяли още преди обяд. Култура на изнервен стомах мъчно се възприема.
  6. Не казвайте на близките си, че възнамерявате да пътувате и не си изключвайте телефоните. Така те не само ще се скъсат да ви звънят през половин час, ами ще се поболеят от притеснение да не ви се е случило нещо лошо. Ситуацията ви гарантира скандала при връщане, съпроводен с многословни и абсолютно безсмислени оправдания като първолак на изпит. За да не ви е скучно, сред упорито звънящите са двама съседи – тая, дето живее под вас и домоуправителя. Тя – в истерия, щото в банята и тече от вашия апартамент, Той – защото съвестно си изпълнява домоуправителските задължения, особено след като Тя му е истерясала на вратата от 8 сутринта и го побърква да „направи нещо”!
  7. Вече благополучно сте се прибрали, разправиите и недоразуменията почти са утихнали. Направете си салата, сипете си малка ракийка с много лед и поемете дълбоко въздух. Сетете се, че е празник все пак. Не какъв да е – най-светлият и най-чистият, този на българската писменост и култура. Букви, на които редят културите си милиони хора по целия свят. Почуствайте се на върха, почти като на Еверест, прегърнете се и си честитете. Бъдете щастливи и кътайте българското у себе си ревниво и дълбоко в душите си, защото както е тръгнало, скоро грамотните в тая държава ще се знаем поименно.

Честит 24 май, братя и сестри! Наздраве!

Безполезни съвети за младоженци

1111

Както винаги, никой от вас, скъпи читатели, не ми иска безполезните съвети, но на мен така ми легна на сърце самият процес, че все пак ще споделя с вас и днешните. Те са насочени към към всички, по една или друга причина решили да свържат живота си с морския възел на брака. Разглеждането на собствения ми сватбен албум, случайно изскочил насреща ми по време на пролетното чистене онзи ден, ме наведе на поредните мъдро-безполезни мисли.

  1. Не всеки, решил да се ожени, е идиот, пиян, малоумен или смахнат. Може пък да е просто влюбен. /Което ни връща към предишните определения/.
  2. Очакваното романтично предложение с падане на колене, сълзи, сополи и пръстен, скрит в парче торта е за серията „Арлекин” и сапунките след обяд. Абсолютно същата работа върши изречението:

– Бе ти обичаш ли деца? /той/

– Да, що? /тя/

-Ми да вървим да ги правим /той/

– Ти не си у ред! /тя/

Сигуацията се разигра преди много години под един приказен сняг на парцали през януари. Бяхме много млади и бая подпийнали. Аз отрезнях моментално.

  1. След още десет години, ако сте попаднали на мъж, упорит като моя, който има нервите да ви трае и търпи капризните настроения, ще ви съберат багажа /майка ми му помагаше/ и ще ви заведат на кратко пътешествие в курортно градче. Там, на сутринта, по хавлия и с чаша кафе лееекично ще ви зачекнат темата, че им е писнало да ви чакат, така че накрая да се усетите сама и да изтърсите ни в клин, ни в ръкав:

– Е и кога ще се женим? /аз/

Развалих цялата изненада с други думи. Обаче любимият беше доволен, защото така аз съм го поискала да ми пристане и нямало мърдане. Паднах в капана.

  1. Дръжте предложението в тайна от роднините. Не давайте на никой да се бърка в списъка на гостите. Най-добре да разберат чак, когато си получат поканите по пощата. Някои от нашите си ги получиха чак след сватбата – голямо сърдене падна.
  2. Не е задължително булката да е в бяло. Аз си купих фантастичен млечнозелен плат, твърдо убедена, че не искам да приличам на буца саламурено сирене с перде на главата. Тате каза, че тия зелени перденца, дето съм ги купила, са много сладки. Обидих се. Твърденията, че всяка девойка мечтае единствено и само да се омъжи и да бъде като принцеса в бяло, плачейки от щастие, са пълна измислица. Моите лични представи се свеждаха до тайно подписване по дънки в гражданското с последващо кротичко напиване в най-близката битова кръчма.
  3. Любимият ме познава до мозъка на костите, поради което тези ми кощунствени щения бяха пресечени в корен. Директно ме завлече в избраното от него заведение, тръсна ме на организаторката и нещата бяха решени в строен ред за има-няма два дни. Всичко по часовник.
  4. ТОЙ си глътна граматиката като видя зеленилката, която с овчи блясък в очите му представих като мостра за сватбен тоалет, каза, че ще мязаме на двойка семейни крокодили и под конвой от стадо приятелки ме прати за нов плат. След дълги препирни, съскания и набиване на „кухото ми канче”, тълпата инквизитори отстъпи до цвят „шампанско” за роклята и жълто-златисто за сакото. За да не кривна от пътя, същото стадо во главе с благоверния ме достави на шивачката с изричното настояване да не бъда пускана да изляза, докато не избера модел, не ми вземат мерки и за по-сигурно кройките не бъдат изрязани. По същия начин ходих и на проби. Не че не исках да се омъжа – просто умирах от срам как всички ще се вторачват в мен и ще ме разкъсат на атоми от обсъждане. Била съм на достатъчно чужди сватби, за да знам как става това. Мисълта, че ще бъда в центъра на вниманието, ме ужасяваше до ступор.
  5. В случай, че от носене на обувки и ботуши на висок ток и с безумен модел ви излезе кокалче или друг подобен твърд израстък на малкия пръст на десния крак, което не само ви пречи да ходите, но и ви причинява непоносима болка – оперирайте се десет дни преди сватбената церемония. Поведете се по акъла на хирурга: „ На първи януари те резвам, на девети махаме конците, на десети си булка. Никакъв проблем!” То проблем няма, ама има оток, от който кракът ви прилича на слонски и се побира само в подпетените маратонки на бъдещия ви съпруг 43 номер. Така, прекрасните златисто-жълти обувки с 15-сантиметрови токчета, специално подбрани към сакото на тоалета, ще си останат вечно новички. Не само че няма да може да ги наденете – то никаква обувка няма да може да нахлузите.
  6. Откажете твърдо да идете на фризьор! Пълна загуба на време. Нека след бурни овещания, приятелките довлекат фризьорката у дома ви. Така покрай вас от услугите и ще се възползват поне още три лели /на аванта, разбира се/.
  7. Точно преди навалицата да потегли към гражданското спокойно съобщете, че няма какво да обуете- кракът ви е подут, навън има 20 сантиметра снят и още 10 санта лед отгоре, а вие разполагате само с едни стари летни чехли. Черни. Това особено сплотява родата да ви изкаже всичко, което мисли за вас право в лицето. Накрая една от приятелките проявява разум, събува си бежовите ботуши и ви ги заема до ресторанта. Там, обаче, вие вадите предварително приготвените медицински чехли 43 номер, които под роклята не се виждат. Не ги крийте. Бъдете себе си! Покажете ги на родата, снимайте се тях! Голям смях пада – пак за ваша сметка. Свекървата и родата на съпруга ви са в потрес и ви гледат накриво. Свекървата се обижда и не ви говори до вечерта. Вие изобщо не разбирате причината.

10.Не си поръчвайте сами сватбената торта – поведете се по акъла на приятели, които ще се погрижат за това, особено за факта, че сами ще я платят и това ще бъде сватбеният подарък за вас. В сюблимния момент, когато водещият прикове вниманието на стоте гости в залата и вие очаквате нещо голямо, возено на количка и с фойерверки, ви носят едно миниатюрно торте от осем парчета във формата на сърце. Ефектът е потресаващ. Вие потъвате в земята от срам, не знаете как да излезете от конфуза, свекървата се обижда и тайно проклина деня,          в който синът и е срещнал тая луда жена.

  1. Наемете си способен сватбен водещ – господ да го благослови! Изкара ни от всички възможни конфузи с невъобразимо чувство за хумор, професионално майсторство и свирепо настроение. Гостите имаха мускулна треска от смях и танци. Свекърва ми беше сърдита.

Относно последвалия брачен живот. Моят се оказа рядко сполучлив. Свекърва ми беше сърдита. После свикна и спря. Няма рецепти за успешно съжителство- ако има любов, подкрепа и взаимно доверие – нещата се наместват сами. Обичайте се, уважавайте се, хапвайте вкусно и стойте далече от съветници-роднини. Наздраве!

Безполезни съвети към късни майки /*и за млади вършат НИкаква работа/

а666

*Събота сутрин е най-подходящото време мъдро-безполезните мисли да посетят опразнената ви през седмицата глава.

*Добрите намерения за чистене, готвене на първо, второ, трето и четири вида десерт могат да бъдат отложени за следващата седмица. Или за по-следващата. Или за някога, ама друг път.

*Каквито и усилия да полагате за вкарването на къщата в ред – резултатът винаги се свежда до истерично търсене на чорапи по стаите, изравяне на мръсни дрехи, скрити на всевъзможни и невъобразими места от подрастващите дечурлига. Кошът за пране прелива от дрехи на благоверния, само защото е близо до банята. Дънките му висят по закачалките в коридора, пак там някъде дълбоко под якетата са и носените блузи, суичъри, пуловери – според сезона. Ама ти как така не си ги изпрала? А че той къде да ги сложи на друго място? Ми така де – да не би и гардероб да имате случайно?

*Всичко нужно на който и да е член от семейството е на видно и най-вече удобно място – по столове, закачалки, маси, на пода в детската /под бюрото и зад парното е идеалното място за складиране на дребни и средни по големина боклуци/.

*Ако трябва да изберете между скандал с хигиенно-цветисти епитети и спешно готвене за стадо побеснели бизони, изберете второто. Замразените кроасани, соленки, банички и други подобни гладозалъгалки вършат идеална работа. Възползвайте се! Направете си кафе, не се поглеждайте в огледалото, не събличайте пижамата – в уютната и мекота съботата се понася по-леко. Ластикът на анцуга вече е пред пръсване, клинът не ви отива – много важно! Купете си пет панталона и три поли на ластик и майната им да диетите!

*Викането по зверчетата не върши работа – никаква! Говоренето също. Промъкнете се незабелязано, с ловко движение на двете ръце им отнемете джаджите във вид на телефон и таблет и с тихо съскане си поставете исканията: заложниците ще бъдат освободени след оправяне на стаята, пускане на прахосмукачка и смяна на водата в аквариума. Само след час, най-много след час и половина не само детската, ми целият апартамент ще бъде олизан, че и за хляб до магазина ще отидат. Чудодейно е, вЕрвайте ми!

* И без това никой не ще да яде здравословно – в близката пицария има обедно меню. Я си налейте едно бяло вино и се укротете. И не бършете разлятото по масата с ръкава – ще ви мокри на лакътя.

* Някои на нервна почва пият. Аз пека тестени вкусотии. Колкото съм по-нервна, толкова повече простоии пека. Пека и като съм щастлива – изобщо печенето ме успокоява. Мразя да готвя. И салати мразя – особено полезните. Не си усложнявайте живота излишно – направете нещо, което ще хареса на по-голямата част от домашните ви – все някой ще е недоволен, няма начин. Дядо ми казваше: „Чедо, на народ се не угажда”. С всеки изминал ден разбирам колко прав е бил. Висенето в кухнята до посиняване е много неблагодарно.

*Оставете си време за възстановяване – при децата е мързел, при вас – почивка.

*Запишете се на маникюр, педикюр, боя, масаж – каквото и да е. Два часа само за вас – душевен и телесен релакс, сладки приказки и пиперливи клюки. Уникално! После пак си навлечете анцуга – пак сте си домашен развлек, ама с настроение. Междувременно домашните пак са обърнали къщата наопаки, защото благоверния е опитал с лява ръка да извади от гардероба точно тая, най-долната тениска, рафтът се е изсипал на пода, той е натъпкал всичко на топка обратно, ама то изобщо ред има ли в тая къща? Децата пишат домашни проснати на пода, редом с тях е проснато и съдържанието на раниците им, барабар с остатъците от закуски от времето на първото българско царство..

*Спокойно ги прекрачете, включете си компютъра, наденете слушалките. Обичате всички. Вие сте щастлива. Спокойна. Животът е прекрасен…Ооомммммм..

Първомайски записки

234

Отбелязахме Първи май подобаващо. С ремонт. По-точно – с разчистването след него, което само по себе си е задача, тежка почти колкото самия ремонт. И тъй като беше основен такъв, ни предстоеше разгребването на руини с размерите на египетски разкопки,сред които и самият фараон би се затрил собственоръчно. Като видях какво ни предстои след бригадирските набези на майсторите, ревнах. Не стига,че задачата ми изглеждаше непосилна, ами на всичкото отгоре бе организирана на рождения ми ден. Чудно! Благоверният каза да не се оплаквам, защото:

1.това било фитнес

2.ремонтът /на вилата/ ми бил подарък и

3.довел ме бил на курорт, та нямало за какво да се оплаквам.

Подсмръкнах, изтрих си носа с ръкава, вързах косата на опашка и цялото семейство като сговорна дружина за три дни не само повдигна планината от кошмари, но и превърна лятното ни обиталище в истинско бонбонче. Най-точно го определи синът ми, който заяви, че заприличало на къща за живеене. Така си и беше. Разбира се, след подреждането никой не можеше да си намери нещата, вещите от гардероба по тайнствен начин се бяха размножили, а едно огледало ни беше в повече. Никой не можа да се сети откъде изобщо сме го свалили. На втория ден, след подреждането на кухнята, открихме, че ни няма печката. Намерихме я в избата, добре скрита под камара найлони.

Изтощени, изцедени, с паяжини по косите и ситна пепел между зъбите, седнахме на двора, без да можем да обелим и дума. Слънцето изморено се оттегли на отдих, жабите в реката подхванаха вечерната си сюита, птичият хор притихна. Любимият с лукава усмивка изплю камъчето, че е запазил маса в ресторанта на най-новия хотел в средногорското градче, в което се намирахме, така че отиваме да празнуваме рождения ми ден. Изръмжах нечленоразделно и се повлякох със сетни сили към банята /и тя беше нова!/. След около час семейният ни отбор – изкъпан, нагласен, усмихнат /аз дори се гримирах/ се разположи в уютното заведение, а приглушената светлина и леката музика приспаха съзнанието ми.

В ситен тръс и с наръч менюта към нас доприпка симпатично девойче, на видима възраст най-много 18-19 години. От типа току що пораснали тийнейджъри, които горят от желание да покажат колко са самостоятелни, всичко знаят и нищо не им се опира. С почти фанатичен блясък в очичките, девойчето отвори тефтерче и с молив в ръка  и компетентен вид зачака поръчката. Записваше си старателно желанията ни, докато не стигна до напитките.

– За мен ягодово дайкири, моля – измърках доволно  аз.

Опа! Това май беше подводна мина, защото очите на момичето се окръглиха като на сова:

-Дай какво?

-Дайкири – ето това тук, червеничкото, отворих менюто,показах и с пръст съблазнителната картинка на едно искрящо, в изпотена от студ чаша със захаросани ръбове и набучена на клечка коктейлна черешка ягодово питие.

Както са я учили, новоизпечената изпълнителка на ресторантски желания повтори поръчките ни, за да няма грешка, но като стигна до питието ми пак запъна:

-За вас ягодово дайКирЕ беше, нали? Въздъхнах примирено, и на Кирето бях съгласна, стига да донесе нещо за пиене. Любимият едва се запазваше невъзмутимия вид, но виждах, че погледът му вече вие от смях.

В крайна сметка си получих дайКирЕто, което освен красиво, беше и адски вкусно, обаче мъжът ми зяпна, когато кухоглавото тропна пред него поръчаните за всички ни две големи бутилки минерална вода и му поднесе една празна чаша. Вероятно счете, че след като той е поръчал водата, това ще му е вечерята. Замълчах, но след петия заход към масата ни, не издържах и помолих съществото да донесе чашИ за вода. Тя се върна с още една – и само за мен.

– А за другите? – все още се усмихвах, но след миг ушите ми изстенаха:

– Още колко чаши искате?

Внимателно, като на първолаче, с показалец взех да броя хората на масата, като обясних, че всеки ще си налива сам вода, от бутилката не е хигиенично всички да пием. Алилуя! Тя вдена! И донесе още, но с две в повече.За всеки случай.

Когато нещата опряха до десерта, ние вече си знаехме урока и поръчахме мелби /еднакви/, с изричната молба да донесе прибори за всеки от нас. И детето донесе – малки, симпатични вилички с порцеланови дръжки на червени розички. От мен да знаете – мелба и с вилица може да се яде, стига да действаш бързичко. А разтопеното си го пийваш като шейк – получваш две  в едно.

Платихме сметката и се ометохме като ужилени, защото едва се сдържахме, а до вкъщи почти се удавихме от смях. Под вещото ми режисиране, децата изнесоха цяло представление на тема „обслужване в ресторант след изморителен ден” , а аз бях щастлива. Това беше един от най-хубавите ми рожденни дни – любимият се беше справил блестящо и този път.

 

Кифлата готви

повар

-Име?

-Русалия Молска.

-Възраст?

 -Е, хайде сега, да не влизаме в подробности..

– Разкажете как предизвикахте пожара?

– Нямам вина, господин пожарникар, просто се уча да готвя. Вижте, сега е модерно да си кулинар, затова се записах на курс. Пълнените чушки, бобът и мусаката са простащини, да не говорим за киселото зеле, чийто аромат изпълва половин година и най-забутаните кътчета на страната ни. Ако знаех колко е сложно кулинарното изкуство, никога нямаше да се хвана на тая въдица. Ох, не ме прекъсвайте, че се обърквам и ще почна отначало. Съжалявам, че ви опърлих косата ,но вие ме стреснахте. Тъкмо карамелизирах крем брюле с мини горелката, вие нахлухте, аз се изплаших и като се обърнах, белята стана. Не съм чула сирената и шума, защото бях със слушалки в ушите – с Рамщайн се съсредоточавам . Не съм кукувица, моля ви не така! Не аз ви извиках. Знаете ли колко е трудно да се готви? Докато съм творила десерта, конструираното ми говеждо с краставици на жулиени, лук на полумесеци и сотирани картофи се е попрепекло, димът е стреснал съседите и те са ви извикали. Ако знаех, че такива симпатични пожарникари ще строшат вратата заради мен, щях да се облека малко по-така..Вие женен ли сте? Не ви се подмазвам, не се нервирайте,де ! Сега е модерно да си бръсната глава, веждите ще ви ги нарисувам лично за компенсация. Не искате? Добре, но и така сте много сладък..

Нали не сте веган? Приятелката ми муцката е откачила на тази тема – кълве сурови зърна и листни растения като мисирка. Твърди, че е здравословно, но на мен ми е противно. Лицето и посивя, погледът и се оцъкли, шията и се набръчка като на костенурка и все е нервна – според мен от глад. Аз гледам на трапезата да е балансирано – белтъчини, въглехирати, фибри – свят ми се завива от смятане на калории. И много се внимава в пропорциите и начина на приготвяне. Следващата седмица ще почна с молекулярна кулинария – знате ли какво е това?  Последен писък на модата – да се чудиш как сме живели без нея. Накратко, изчиташ де що има книги по физика и химия, объркваш си главата и понятията, смилаш несъвместими продукти, прекарваш ги през разни тръбички и бурканчета и накрая плосваш по малко от нещото с неясна консистенция в огромна чиния. Гледаш да го сватосаш по цветове, че да е по-шаренко, да лови окото, стоварваш му една безумна цена и готово. На всяко ястие задължително се дава дълго и непонятно название. Така например, ако смелиш на едно всички остатъци от кухнята от предния ден, няма как да сложиш на масата микс от смлени кюфтета, печена скумрия, кисело зеле с боб и мляко с ориз. Но, ако разделиш сместа на четири, оцветиш я в ярки багри и му лепнеш едно „Покоряващо печено алангле в сос демиглас” или „Любовна симфония за двама а-ла Париж” – вече е друга работа. Гостите ти ахках, охкат, пъшкат и ядат къде от зор, къде от любопитство и никой няма да ти направи забележка, щото са сноби и по-скоро ще умрат, отколкото да си признаят,   че си им дал помия, дето и прасетата няма да погледнат.

Господин пожарникар, не ми се сърдете, ще компенсирам вината си с една вечеря – лично ще сготвя. Ето, менюто съм го измислила – рапани в масло, филе от морски дявол с чили сос и 12 билки, половината от поречието на Амазонка, за основно – крехки агнешки котлети с киноа, спанак,шам фъстък и глазиран локум, после стриди с чесън върху половин черупка и за десерт пържен сладолед по пекински в сладко-кисел сос. Моля ви, господин пожарникар, не ме дърпайте, на котлона има тенджера под налягане на силен огън, трябва да я сваля, защото месото от алигатор трябва да се вари точно 58,5 минути и нито секунда повече. Ама недейте ме дърпа, сама ще изляза. И не бутайте с тая палка, ще избухнееееееее, бягайтеееееее!!!

Първоаприлска една..

345

Противните последствия от депресията се отстраняват най-добре с помощта на социалните мрежи. Кой където си е хвърлил пъпа, пардон – профила, там си заравя акъла да търси утеха. Та и аз така – цяла сутрин погледът ми се рее по редовете на фейса, старателно заобикаляйки мозъчната ми дейност.Леле, колко утеха предлага мрежата за една угнетена и смазана душа..Ето, ако си загубил вяра в живота – бъди себе си! Стига,бе, как не се сетих! Гаче ли може човек да бъде друго, освен себе си. Какъвто галфон си се родил, такъв си оставаш, ако ще да носиш часовник за 30 000 евро на дясната си китка. И все си себе си, щото както и да се върти човек – задникът му все отзад се пада. А пък два поста по-надолу ми предлагат да си изчисля колко съм умна и каква е психологическата ми възраст. За психическата не става дума, ама аз нея си я знам, от години се опитвам да стана член на партия „Четвърти километър”, ама д-р Филипов не ме пуща. И да го корумпирам обещах, и от власт да го сваля, като си довлека цялата рода преврат да правим, обаче той се е запънал и това си е.

Това беше леко отклонение. Сега за анализа на ума ми – кликвам и чакам. То си е почти като да клекнеш  и да дебнеш. Аууу, какви резултати. Коефициент на интелигентност 160 /да пукна, ако знам откъде пък тая цифра и какво значи/, но от въпросния коефициент почва стрелкичка, която стига до основата на окото ми. Демек, виж ми окото, плуват ли корабчета..Явно при мен е цяла флотилия. Мисли: объркани. Сериозно? Аз пък да не знам. На мен си ми изглеждат много подредени, а всъщност акъла ми бил на кадаиф. Не ми стана ясно като как точно стрелкичката, почваща от думата „мисли” и стигаща до лявата ми скула, е установила объркана ми същност. Мале, шейтанска работа е тоя интернет. Да му се ненадяваш! Психическа възраст: 88 години. И стрелкичка, стигаща до горната ми устна. Това бих го разбрала, ако не бях ходила на козметик точно преди направата на профилната си снимка. Освен ако по някакъв тайнствен начин не са прозрели чрез фоликулите на мустаците ми,че са хептен побелели. Като за 88 годишна възраст.  Заключение: гений. А така, видяхте ли сега – ако си на средна възраст, с объркани мисли и мустаци като на 88 годишна, значи си гений. Защото, според анализа, мисловните ми процеси били толкова сложни, че малцина са тези, които могат да ги разберат. Останалите никога нямало да схванат дълбочината на необозримия ми интелект. Горките, живи да ги ожалиш! Освен това, абсолютно сигурно било, че съм щяла да бъда пръв приятел с Айнщайн, Леонардо да Винчи и Стивън Хокинг. Не ви лъжа, така пише! Само че след това многостранно и задълбочено проучване се чувствам като жабата във вица, в който лъвът извикал животните от гората и ревнал: всички красиви наляво, умните – надясно! Само жабата стояла по средата и се оправдавала:

– Е аз какво, да се разчекна ли?

Какво стана, след като /не/ си намерих работа?

123

Времето е прекрасно, птичките пресипнаха от цвърчене, цялата градска, селска и улична растителност се пръска от пролетни сокове, напиращи да стоварят зелените си одеяния върху човеците. Последните са обзети от пролетна умора, градски непукизъм или обикновена проклетия. Аз пък съм крива. И на душата ми е дрипаво и безнадеждно. Вече ви разказах за опитите ми да си намеря работа. За незапознатите със случката, пояснявам. След доста прекрасни години, в които работих нещо, което ми беше не само по сърце, но и по душа, ме освободиха от длъжност. Случва се. Но това ме разби. След като трих сълзи и мазах сополи по ръкавите /веднъж кихнах върху пердето/, реших, че е време да приема действителността и да се стегна. Бодро и със засилка от място скочих в сайтовете с обяви, откъдето всяка сутрин заедно с  кафето получавам прозренията на работодатели и сайт-администратори. Вече ви разказах как ми предложиха да стана багерист, шпакловчик, шофьор на камион за Литва и танцувачка на пилон в нощно заведение. Последното така ме трогна, че не само го изрязах и залепих на хладилника, но и написах кратко „мотивационно писмо” до евентуалния работодател, в което му благодарих за комплимента, тъй рядък за жена на моята средна възраст и учтиво се поинтересувах дали би се съгласил да излее един бетонов дирек на подиума, който да удържи балканската ми сочна фигура. Все пак обикновеният метален пилон е просто една клечка за зъби. Не ми отговориха. Но важното е, че ледът на работодателското мълчание се пропука, защото с мен се свързаха за интервю, ама по грешка. На нечленоразделно квичащото по телефона младичко гласче къде десет минути трябваше да обяснявам, че не съм Гошо Николов и не съм кандидатствала за домакин на училището във Филиповци. Девойчето дърдореше като навита пружинка и, чак след като си изпя рецитацията, започна да чува какво и казвам и се сети да ме пита коя съм. Отвърнах: „Русалия Молска, професионална кифла” и затворих.

Тъкмо бях започнала да губя надежда, когато на мейла дойде един много приятен отговор от издание,на което си бях пратила резюмето, защото търсеха автор. Разбира се, те се спрели на друг, но дали бих се съгласила да публикуват едно мое писание без да ми платят за него, пък някога, в необозримо бъдеще, евентуално бихме могли могли да работим заедно на хонорар. Ама естествено, че съм съгласна! Първо, аз не съм алчна – щом искат да го качат, значи им е харесал. Нека стигне до повече хора, все ще оправи нечие криво настроение и ще внесе искрица радост в нечия изтерзана женска душица. Колкото до необозримото бъдеще – аз съм оптимист. Ще ги чакам, няма да пропусна и да ги подсетя.

А дотогава напористо и с вече по-ведро пролетно настроение ще си копам по сайтовете и ще тропам от врата на врата. Ей, работодатели, стига спахте! Има желаещи за работа, ако продължавате да дремете, ще проспите един чудесен работник.