Хороскоп за плажа – с обич за мъжете от техните половинки

666

ОВЕН – Къде са ми новите бански? Това маце, дето минава дали ще ми върже, кой е тоя, дето се е подал от балкона отсреща? И въобще, жена ми къде ми е дянала новия бански?

След петминутен врясък, щуране из стаята и преобръщане на двата куфара, сака на жена ви и раниците на децата, намирате новия си бански прилежно сгънат на таблата на леглото. Е само там не сте се сетили да погледнете! Всички ви дразнят, никой не ви разбира и въобще къде е домочадието!!!

Стаята е свлачище, вие наконтено слизате във фоайето на хотела, където прилежно строени ви чакат жената и децата. Тръгвате към плажа – всички мъкнат десет кила багаж, докато вие ръководите движението им като арабски шейх.

ТЕЛЕЦ – събуждате се гладен. В транс сте от шума на вълните, крясъка на чайките и сутрешното слънце. Защо е нужно да ви припират толкова – трябва да вземете дууш, да изпиете чашка кафеее, да хапнете нещо вкуснооо..И, тогава да се насладите на плажната ивица. Ама станало обяд? Много важно! Ще подремнете, пък след обяд ще  поплувате, може и на лунна светлина да се разходите, я какви красоти има наоколо.

БЛИЗНАЦИ – Супер! Толкова хора, толкова забавления, пълно е с дискотеки, долу видях страшни мадами, взех ли си всичко? Сутринта ще ида рано на плажа, ще тичам за здраве, ще дишам йодни пари, после слънчеви бани, плуване, вечерта ще се разходя из града, дали има свестен бар?

Близнаците са перпетуум мобиле, ама с повреден двигател. Изпълнени са с идеи и добри намерения, които почти винаги оклепват. Оше първия ден срещате стар познат, напивате се като черги, ставате към обяд със зверски махмурлук, до вечерта прегръщате тоалетната.. Междувременно сте очаровали поне три камериерки, които се грижат майчински за вас. Лъжете ги, че сте пипнали вирус, те се правят,че ви вярват , но то е защото са под хипноза.

РАК – стаята е лошо почистена, пълно е с бактерии, кърпите са сгънати наобратно, тази храна дали е здравословна? Мама готви по-добре. Рецепционистите ме гледат лошо, камериерките влизат в стаята като слонове. Направо ви се съсипва почивката! Обиждате се на целия сват, ей така, за спорта.

На закуска на масата ви сяда ангелоподобно създание с ясни очи и крака от ушите.. Говори на език, който не разбирате, но вие и без това не я слушате. Тя е Пепеляшка, а вие Принцът, който ще я придружи в морето… животът се нарежда отново. Живеете за едната романтика!!

ЛЪВ –  Ооо, минава богоравният, сложете очилата, моля, идва Кралят-слънце! Загарът му е безупречен, очите му пронизват всяка дама, а усмивката му подкосява краката и ги поваля в чист „ипон“.. Подава бакшиш на персонала дискретно, пие само изтънчени питиета и говори малко. Изглежда загадъчен, но всъщност е от Долно Чепръчене, говорът му е силно диалектен и чака след три дни жена си, която ще му свие сърмите точно за петнайсет минути.

ДЕВА – Слънцето е твърде силно, скъпа, взе ли фактор 50? Ама защо крем, а не спрей, кремът трудно попива, остава петна по дрехите после. Изглеждаш страхотно, само подстрижката ти е леко крива. Не се ядосвай, де, не, сега няма да си купуваш царевица, не се знае дали не е вкиснала. Довечера ще ти поръчам нещо здравословно. Би ли опънала кърпата малко по-равно, благодаря. Какво е това? Дюшек? Как така да го надувам с уста, къде е помпата? Забравила си я? Ама аз имам слаби дробове, кога ще се пека, кога ще плувам, ами ако вдигна температура довечера? Ама къде отиваш сега, защо се сърдиш, боже, каква нервна жена! Ох, да полегна малко, имам нужда от почивка, ето онзи чадър май е свободен.

ВЕЗНИ – цялото ви очарование е в ход, душата на компанията сте, остроумието ви се лее на талази. Половината плаж ви е фен, другата – копнее да се запознае с вас. Всеобщото внимание разстройва и без това крехкия ви баланс, затова изобщо не забелязвате очарователното създание, което втори ден се опитва да привлече вниманието ви. Когато то се спъна във вас с явната цел да се запознаете, не беше нужно да и четете лекция за вредата от от високите токчета в пясъка – да бяхте я почерпили едно кафе..Ама вие рядко забелязвате това, което е точно под носа ви. Затова не се сърдете, ако девойката не издържи и ви настъпи с острия си ток по малкия пръст. Ми така, де – в тоя пясък всичко става

СКОРПИОН – Без значение с коя част от тялото нагоре сте станали, палите от „първо ритане“ през целия ден. Благоверната ви е излязла преди вас на плажа, кой знае с кого флиртува, сама!! Да я заглеждат разни чужди особи, само мисълта за това ви подлудява. Способен сте да удушите половината плаж, само да се появите и ще оградите лично територията си! Въобще не си давате сметка за факта,че сте спали като пор до 12, на горката жена и е писнало да ви чака и кротичко е взела и вашия багаж, да не се морите. И ви чака с усмивка като верен другар и съпруга. Да не е луда да си признае колко добре си е прекарала, докато ви няма!

СТРЕЛЕЦ – неповторими сте! И си носите цирка на гърба, където и да отидете, тълпата е наоколо. Нуждаете се от публика като въздуха, а плажът е вашата сцена! Внимавайте с голямата си уста! Когато една дама ви попита дали тази рокля я прави пълна, това не означава да и подарите книга „как да отслабнем в десет стъпки“. Особено, ако ви мил живота. Особено, ако това е вашата собствена. Защото тя вече точи сатъра на отмъщението и е добре тази вечер да пренощувате в бара. А по-добре на друга планета, където да изчакате да и мине гнева.

КОЗИРОГ- вие сте стъклена бутилка отлежал коняк, на дъното на която са таят нечовешки амбиции. Внимавайте с дъщерята на шефа, която тайно сте съблазнили и довели на този курорт с надеждата да я омотаете окончателно.  Въпреки че се прави на мила, тя е същата змия като вас и, ако не искате да ви уволнят, моментално се залавяте с възпроизвеждането на двойка малки змийчета, които да тръснете на таткото-шеф. С повече талант и актьорско майсторство, ще избегнете смълтната присъда, а може и директор на клон да ви направи.

ВОДОЛЕЙ – ангелоподобно създание, вие винаги сте готови да помогнете на нуждаещия се, дори това да налага пресметливо да го удушите, та да се не мъчи. И, докато го душите, ще му обяснявате, че е за негово добро. Вие обичате всички и никого, а най-много обичате себе си. Внимавайте с плажния флирт, защото вечерта ви ще бъде тежка. Колкото и да обяснявате на половинката си, че просто сте правили изкуствено дишане „уста в уста“ на дългокраката дама по монокини, която даже и във водата не е влизала, този път ще прекалите. Затова не се чудете, ако любимата ви реши вместо да ви свали звезда от небето, да ви отвърти един шамар, та да ги видите сам всичките.

РИБИ – хората грешно смятат, че хобито ви е да броите гаргите, а умението ви да мрънкате е извисено до неповторим професионализъм. Но! Те всъщност нямат и най-малка представа за издържливостта ви на акула, интелектът на делфин и характерът на хлъзгава пъстърва. Смятате наум осемцифрени числа, докато се оплаквате от международното положение, а дакато ви слушат със зяпнала уста, ще им скроите шапката и ще сложите всекиго на място с точно две изречения. Покажете на околните,че не сте шаран, а пираня, с която са длъжни да се съобразяват!

Advertisements

Монолог за една лелка

22222

– Кучка! Гадна, кльощава кучка! – Очите ми смъдяха от лютивия лук, който злобно кълцах на дъската, за да прикрие обидата. Сълзите ми се размазваха по лицето, а носа триех в продупчения ръкав на любимата тениска. – Защо съм била толкова напълняла, едва ме познала.. Що не ме пита колко пъти съм чистила ориз, колко наакани дупета съм обърсала, колко пъти съм била комбинация между Робокоп, костенурка нинджа и Далай Лама едновременно, а? Колко пъти съм носила половината свят на гърба си – с усмивка, със здрав гръб и тонове инат. Живот на инат, в който гълташ мъка, обида, зор, срам, умора, страх и отчаяние.. Тъпчеш навътре, докато всичката кал те изпълни като балон, готов да се пукне и да залее всичко наоколо. Балон на токчета, с прическа, грим и висше образование…Чак си го представих. Подсмрък..Хаха ..Балон, забравил, че е човешко същество, на което за да диша, му е нужна само любов. И, когато тази любов се умори и изостане някъде зад теб, се влюбваш в най-близкото до себе си – хладилника. Отваряш го с нужда и без нужда денем и нощем, завираш светнал поглед вътре, грижиш се особено старателно храната в него да не простине, поглъщайки всичко излишно. Хладилникът ти става верен другар – не те осъжда, намига ти игриво при всяко отваряне, винаги е готов за теб, дарява ти кратки мигове на въглехидратно щастие и смирено слуша мислите ти. Докато се усетиш и ластикът на панталоните ти вече е опънат до пръсване, талията се е изгубила в далечното минало, а душата ти е засмукана от подводно течение и почва да се дави. Държиш се на повърхността с последни сили и заблуждението, че има за какво да се хванеш. Ама хладилникът ръце няма. И дръжки също.

Сипах си чаша бяло вино, въздъхнах и започнах да мия морковите. Докато ги белех, си спомних бившите си . Единият го нарязах с особен цинизъм и жажда за мъст. На ситно. И накриво! Другият – абе, той може и целичък да си къкри в тенджерата, никой няма и да го забележи, а третия…мммм, него ще си го погледам още малко и ще си го изям самосиндикално и с удоволствие..Айде стига толкова спомени, че не влияе добре на психиката. Може би още малко вино, докато сглобя ястието?

По телевизията върви хороскоп- овен, телец, близнаци, водолей…Какво значение има? Хората сме само два вида – мъже и жени. Бог създал първо мъжа, но като видял как щастливо подскача и безгрижно опикава райските дървета, завидял му и сътворил жената – да не пукне мъжът от толкова щастие. А после му дал кафето – да му вгорчава сутрините, а любимата жена да му почерня останалата част от деня. Пак тези проклети сълзи, хайде спирайте вече, капете в яденето, ще се пресоли.

– Мамоооо! – йерихонска тръба проряза тишината

– Какво? – сопнах се с досада .

– Свърши ми тоалетната хартия!

– Е, и ?

– Какво да правя?

Само мъж може да зададе такъв въпрос, нищо, че е десетгодишен. Наум ми дойдоха толкова много отговори какво точно да прави, че ме досрамя, защото нито един от тях не беше подходящ за детски уши. Бреей, не знаех колко ми е богат речниковия запас. Браво на мен! А сега е време да измия лице, да махна тъпата продупчена тениска, да се приведа в човешки вид, защото останалата част от домочадието ще се прибере всеки момент, не искам да ми видят малодушното настроение. А, когато заспят…Оо, тогава с тайната ми хладилна любов ще ловим престъпници с Ю Несбьо и ще мечтаем за далечния космос. Пък може и някое НЛО на стоп да спрем, макар, че едва ли ще ни огрее- те българи не вземат. Я чинията им за скрап ще нарежат, я домашна сливовица ще ги научат да пият с все шопската салата.. Ох, времето напредна, хайде, че закъснях с вечерята. Извънземните ще почакат до утре. Да чуят и другата ми история.

Лютиви спомени

piyana-jena-10

Лютива сутрин с остри спомени. Хващат те за гърлото, бъркат надълбоко, докато се забият в душата. Разтварят се, смесват се с всичко човешко, убиват спокойствието и подлютяват сърцето до огън. То, горкото тупа ли тупа, безпомощно да се отърси като куче от бълхи, но колкото повече се опитва, толкова по-силно хапят бълхите. Смучат злобно, стръвно, докато станеш на дрипа. Но ти си възпитан да не хленчиш, да не показваш слабост. Толкова е срамно да признаеш, че чувстваш. Че си човек, личност, а не житейски  консуматив.

  • Да ти налея ли?
  • Имаш ли бяло вино? – пита с надежда вкиснатата ми приятелка..
  • И питаш! Голяма или малка чаша?
  • Малка. Ще ми налееш няколко пъти, докато ти разказвам. Животът се понася по-леко на малки порции.

И бърше сълза и сопол с ръкава на блузата. Времето е мрачно и съботно – само за женски откровения. Като онези, които се срамуваш и насън да си признаеш, освен ако не си с другарче от детските си години, което е наясно с всичките ти психопатии.

  • Влюбена ли си? – хващам бика право за рогата.
  • Кой, аз? Никога! Нали знаеш – не съм влюбчива.
  • Знам, знам.. хубав ли е тоя, дето хич не си влюбена в него?

Тя подсмръква за пореден път, подхваща тирада колко е тъпо и неприлично на нашата възраст да хлътнеш така /тя обаче не е влюбена!!/, все пак сме дами със солиден житейски опит зад гърба си, трябва да мислим за спокойствието си, да се готвим за настъпващата старост и прочие глупости.. Дрънка някъде към две чаши и половина, докато започна да хълца.

  • Виж сега, – подхващам уж деликатно аз – никога не е късно да станем за резил.

Толкова пъти ни се е случвало, ще го преживееш и сега. Що цивриш? Той харесва ли те?

– В началото мислех, че ме харесва. Но сега не знам. Взех да се обърквам. Представяш ли си – видяхме се, разбрахме се ,че се привличаме и тъкмо работата да стане..той се врътна и си тръгна. Онемях! Ни лук ял, ни лук мирисал! Айде, аз не съм Клаудия Шифър, ама и той не е Ален Делон! Не сме млади, кво му пречеше да си направим малко приятни спомени? Стига си се хилила, говоря ти сериозни неща! Спри, де, задави се вече! Хич не ми помагаш, да знаеш! Аз тук душата си изливам, ти се превиваш.

– Извинявай, слънце, но е смешно. Мъжете са крехки създания, сигурно се е уплашил. Може механиката му да отказва вече..И какво стана после- той покри ли се в миша дупка? Каза ли ти, че си била грешка?

– Точно така стана. Ти пък откъде знаеш?

-Предположих. Не си първата, с която мъж си чеше егото. Завърти ти главата, пусне малко бляскав прашец да замъгли преценката ти и, докато се усетиш, си паднала в капана. Гледаш тъпо, спъваш се тромаво на всяка крачка, щото си зяпаш телефона през две минути дали не ти е писал, вършиш глупости и си внушаваш, че на теб чувства всъщност не ти трябват. Ние сме сериозни хора, а сериозните хора чувства нямат, те имат работа, задължения, семейства за отглеждане, кариери за правене, амбиции за покоряване. Любовта не съществува. Докато не те изпляска с тухла по главата иззад някой ъгъл гърбом. Поваля те като едното нищо. И не пита слаб ли си, дебел ли си, стар, млад, хубав или грозен..Щото сме хора, слънце, човеци, разбираш ли? Не можем без да обичаме, не можем без прегръдка, без обич, без топлина, без човечност.  Обичта е благословия, кой каквото ще да ми приказва. Крием се от нея,щото ни е страх от болка и от неразбиране. Няма рецепти, няма точни определения, но без любов, без обич сме нищо! Празно пространство. Кухина! А твоя Дон Жуан те харесва, но не му стиска да си признае. Щом още те търси и не знае откъде да те захване, значи е по-смахнат и от теб.

Хайде, изтрий си носа, ето ти кърпичка, стига го маза тоя ръкав! Дай да ти налея. Виното свършило? Нищо, сега ще пратя любимия да ни купи още една бутилка.

  • Мишееее, къде си , принце мой?
  • На белия кооон – долита спънат глас от тоалетната. – Казах ви аз, че две бутилки са ви малко, ама не слушате. Женски дивотии!

 

И , ако това не е любов, не знам какво е! Обичам люто!

ВАЖНО, ИНТЕРЕСНО И ВЕСЕЛО!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧИТАТЕЛИ И ПРОСТО ЛЮБОПИТНИ ПОСЕТИТЕЛИ НА БЛОГА! ИМАМ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ИНТЕРВЮ ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩОТО ИЗЛИЗАНЕ НА ПЪРВАТА МИ КНИГА СЪС ЗАГЛАВИЕ „КАЧАМАК ЗА ДУШАТА“. РАЗГОВОРЪТ БЕ ИЗЛЪЧЕН НА 13 АПРИЛ 2018 ГОДИНА В ПРЕКРАСНОТО ПРЕДАВАНЕ НА БНР,ПРОГРАМА „ХР.БОТЕВ“ – „АРТЕФИР“ С ВОДЕЩ ДАРИНА МАРИНОВА. СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ГОСПОЖА МАРИНОВА ЗА ВЕЛИКОЛЕПНОТО И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПИСАНИЦИТЕ МИ И ТЪНКОТО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, С КОЕТО ЗАРАЗИ ЕФИРА! НА ВСИЧКИ ВАС- ПРИЯТНО СЛУШАНЕ И ДО СКОРО!!

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100963359

 

Грешка или магически реализъм?

Flower-Behind-the-Bars-1

Обичам да се събуждам рано, дори да не е понеделник. С препъване и полузатворени очи на автомат се вкопчвам в кафеварката, която съм заредила от вечерта. С недоволно „пъшкане“ и „сумтене“ от нечовешки ранния час, в който съм я извадила от нощния унес, ми изплюва живителната течност. Кафето е бензин за мотора ми – никаква навигация в света не е в състояние да ме ориентира в обстановката, докато не се заредя с дозата си кофеин. Отварям прозореца, за да попия изгрева, който дори в прашната София е неописуемо ярък, цветен и пролетно априлски. Червено и златисто прорязват облаците, нацъфтелите дървета пръскат булчинския си аромат към насекоми и птички, влюбено вплетени в клоните им. Отсреща блоковете отварят очи, прозорците примигват сънено и като на екран пропускат образите на обитателите си. От третия етаж мъжът по потник пуши нервно, на шестия рошава глава по пижама тупа завивки, ранобудна баба от четвъртия е залепила за прозореца внучето и си махаме за здрасти. Забавлява го, младите да поспят още някоя минута. Пускам на сладурчето въздушна целувка и подслаждам кафето с лъжичка мед. Отпивам унесено и слънчевата сладост ми връща разума на място. Пращам на вайбъра едно „добро утро“ и киселият отговор : „Ти часовник нямаш ли?“ ме подсеща, че без очила съм объркала адресата..Много при това. Сутрешните минути с приятели са най-сладки – хем си на кафе, хем си вкъщи по размъкнат „тоалет“ и провеждаш сутрешна „оперативка“ по всякакви въпроси. Стига да не попаднеш на „сова“. Аз съм „чучулига“ – активна през деня и тъпо неадекватна късно вечер /поради което не ставам за купони, защото заспивам за срам на близките и забавление на околните/. Ха, „чучулига“ – кой ли измисли това определение? Напушва ме смях – като се погледна в огледалото виждам птичка с бая размери..Направо преял щраус. То, огледалото горкото, и всеки ден с ракия и водка да го изтривам, все този ми „блясък“ ще показва. Нали работата му е истината да отразява, ще хълца пияно и пак няма да излъже. Замислих се какви още определения съм чувала за себе си. За едни съм „грешка, ужас и сладурана“ едновременно, за други странна, чепата, смешна.. За децата съм органайзер, обаждащ се на името “мамооо, къде ми е…“ , за любимия просто „жената“, за приятелите съм „пич“ /предвид факта,че имам близки приятели мъже, се е случвало да изключват напълно женския ми пол и да ми говорят в мъжки род/, за приятелките съм много неща, но то е взаимно и тема на дълъг разговор. Днес ме нарекоха „магически реализъм“ , заради светулките, с които се опитвам да разсейвам налазващата безпросветна тъмнина, заплашваща да ни погълне. Определението дойде от една много блага жена, чиято душица също жадува за тези светулки, лови ги с ръце и ги пуска пред себе си да осветяват правилната посока.

Тирилинн! Ново съобщение на телефона: „Здрасти, коте! С какво си облечена?“ „ С долнище на пижама, скъсан потник, две блузи, търлъци и вълнени чорапи. Що питаш?“ – автоматично отговарям аз, а питащия тутакси изчезна..Беше грешка, нали разбрахте? Само че не можех да пропусна такъв случай да се пошегувам. Животът се понася по-леко с повече смях и секс. Трябва да си помагаме един на друг – кой с каквото може.

Живот в лудницата или неделя по никое време

666

Неделя е. Искам да поспя. Децата са пораснали достатъчно, за да се оправят сами, любимия блажено хърка. Мога целия ден да прекарам в здравословен мързел, който да оправдавам с творческо мислене, докато гледам тъп и кървав сериал на компютъра. Мога да не подреждам жилището и дори да не стъпвам на бунището, наречено детска стая, а прахосмукачката да прашасва с дни зад вратата. Този ред на мисли стопля изтерзаната ми от умора душичка и съвестно ставам, за да приготвя закуска. По пътя до кухнята подритвам весело три чорапа на пода в хола, а някъде към банята почва да ме гризе мисълта : „ Къде е четвъртия чорап?“ С пълното съзнание, че това е задача по силите само на отряд от Специалните части на KFOR, включвам на заден ход и го намирам тъжно обесен на нощната лампа, като самотно сираче. Гнусливо с два пръста го запращам при трите му братчета, обзета от злорадна мисъл какво конско ще метна на пуберите като станат. В тръс се връщам в кухнята, за да се насладя на първите глътки живително кафе. Ароматът му изпълва душата ми с миролюбиви мисли и желание за живот. Чудовището в мен притихва и навън излиза благата и сговорчива жена. Усещам,че сърцето ми е още младо и, попивайки жадно първите лъчи на изгряващото слънце, ми се приискват силни и щастливи емоции. Отварям прозореца и наблюдавам ленивия поток на времето – заблудени граждани се мотаят в неделната утрин, до един сърдити, таксита се прибират след нощна смяна,  градския транспорт проклина късмета си. Що не взема да се влюбя? Не сериозно, де – опазил ме господ, само тъй- за блясък в очите. Докато тази еретична мисъл се стрелка  през трите ми мозъчни клетки, нещо силно ме пробожда право в гърдите. Стига бе! Толкова бързо? Че даже и не разбрах в кого? Но бърз оглед на тоалета ми показва изцяло грешната посока на ситуацията – банелът на сутиена ми е изскочил, боде  и ми обърква настроението. Отдъхнах си. От ленивия унес ме вади телефонен звън – канени сме на роднинска сбирка, на баща ми трудно се отказва.
В този миг вратата се отваря с трясък и в „офиса“ ми нахълтва стадо гладни бизони.  Следва тропот на чинии, прибори, суматоха, говорене с пълна уста и спор за тоалетната. Кой превари, той завари – това е положението. Приготвянето на половин тон храна за вечно гладни подрастващи се отлага – ще се натресем на роднините и ще им устроим продоволствена криза. До нова година едва ли ще ни поканят отново. След спорове кой какво ще облече, на кой къде са му чорапи, гащи, блузи и сръдни от сорта на: „какво им е на дънките, не са толкова съдрани, какво като има сняг навън – летните обувки са ми много удобни“, малката ни орда в разсипан строй поема към роднинския обяд. Обичам си родата, но ние не сме много за пред хора, та ми е притеснено. Освен нашето племе, в шатрата на „падишаха“ /татко ми/ е поканен и врага /разбирай – роднини от „другата“ линия/. Роднините на майка ми и на снаха ми не е като да не ни познават, ама нищо лошо не са ни направили хората. Е, в крайна сметка, малко  стрес ще им бъде от полза. В родата има много деца на различна възраст – от  нула до 14 годишни. За най-малките винаги е интересно да видят как дядото си вади ченето / този фокус се показва гордо на масата, докато всички се хранят/. Хлапетата са във възторг, най-малкия реве, щото иска и той да си вади така зъбите, възрастните са в потрес, тийновете се упражняват в мощно оригване. Щерка ми печели с 2:1, баща и обещава да и загрее врата, аз искам земята да се разтвори под мен, а моето нежно девойче с ангелска муцунка нагло чурулика: „А на дядо като си вади ченето нищо не му казвате, нали? Освен това, мога да докарам децибели като за Гинес! Вуйчо ме научи“. И гордо, с блеснал взор се извръща към брат ми. Лицето му е толкова червено, че космите на брадата му всеки миг ще пламнат. Някоя от лелите тактично предлага на децата, ако са се нахранили, да се оттеглят в детската „да си поиграят“, и измества темата на разговора в по-безопасна посока – за болежки, лекарства, доктори и колко от познатите са се споминали.. Започва да става скучно, но само до момента, в който се подхващат снобските подмятания на кой децата са по-гениални, по-възпитани, а един даже научил японски само от зяпане на комикси. Стига бе! Верно? Прииска ми се да ги помоля да изложат всичките си претенции на един лист хартия, да го сгънат във формата на самолетче и заедно с него да отлетят на майната си! Аз си обичам и кочината, и прасенцата в нея, и разхвърляните чорапи и миризмата на кафе рано сутрин. Защото без любов за къде сме?

Мъжът под одеялото. Инструкции за употреба

7444

Ето така, от изпусната фраза, подметната дума, уловен поглед или моментно настроение се раждат глупостите. Иначе казано – късите разкази. А изпод перото на по-талантливите цели романи се изливат. Поводът за тази инструкция ще го скътаме на тайно място – все пак нека има мъничка загадка. Дамите вече са наострили уши, да не кажа направо нокти..И така, започваме.

  1. Ако на дивана има купчина, завита с одеяло, отметнете завивката. Ако навън е слънчево, най-вероятно под нея ще намерите смотани на топка чаршафи, обърнати наопаки дрехи от предния ден, ненамерили пътя до коша за пране сами, гарнирани с книга, вестник, списание…
  2. Ако вали сняг, преспи трупат и вълци вият от студ в полето, влизайте в стаята тихо, на пръсти и с повишено внимание. Отместете завивката не повече от два пръста. Под нея ще се покаже крайчеца на ухото на сврян под нея мъж. Вероятно спящ.
  3. Избийте си от главата всяка мисъл за белезници, камшик или лигава романтика. Мъжът под одеялото в такова време иска само едно – да го оставят на мира. Да си събере душата, мислите /или каквото там е останало от тях/ и да си зареди батериите на организма.
  4. Върнете на място завивката и тихо се отправете към кухнята. Намажете му филия с лютеница и втора с руска салата. Повторете. Налейте в чаша липов чай с мед и сервирайте в близост до купчината с одеялото.
  5. Оттеглете се и наблюдавайте отстрани. Не бутайте човека, за да го питате дали спи, без друго чувате звучното му хъркане. Не го гризете по ушите, той е в унес и само ще си изпросите злобен поглед и ръмжене.
  6. Не му дърпайте дистанционното от ръцете, някои стискат много яко насън и шансът да отлети в чашата с горещ чай е съвсем реален. Цели войни са се разгаряли и за по-малък повод. Пуснете си компютъра. Търпеливо чакайте.
  7. Не си правете маска за лице точно в този момент. Особено от тези ярко оцветените с блатен оттенък. Не дай боже мъжът под одеялото да отвори очи и сънен да ви забележи – заекването от стрес му е в кърпа вързано. Мислете позитивно – планираното чистене се отлага, за да не му вдигате шум. Имате повод да се изнижете като мокра връв у комшийката на кафе и сладка клюка.
  8. Скучно ви е? Не ви обръщат внимание точно сега? Не че искате нещо конкретно, но се чувствате пренебрегната, защото не сте център на внимание? Направете си кафе и седнете близо до спящия. Леко размахайте ръка над парите в посока към горния край на купчината с одеялото.
  9. До десет минути от там ще се подаде рошава глава с примижало око, а отвореното ще гледа объркано. Не го стресирайте. Предложете му чайчето, филийките и се усмихнете нежно. Не пипайте дистанционното. Телефона също. За таблета изобщо не питайте.
  10. Чува се лекичко сърбане, вкусно похапване и доволно сумтене. На въпроса откога спи, отговорете като прибавите поне два часа отгоре. Това ще го стресне и той ще реши, че се е наспал. Рано или късно ще му писне да лежи. Като усетите че му става скучно – хванете момента. С усмивка му предложете два варианта – прахосмукачката или списъка с покупки. Познайте кой ще избере?
  11. Докато мъжът е на пазар, пуснете светкавично прахосмучещото устройство и се наместете пред телевизора. Завийте се със затопленото одеяло. Сега дистанционното е само ВАШЕ. Приятна топлина се разлива по тялото ви. Унася ви. Заспивате.

Моля, спазвайте инструкцията за употреба на мъжа под одеялото. Правилното му използване значително удължава срока му на годност.

Условия за съхранение: на топло и уютно място. Обсипвайте с внимание и много обич.